Руна за деня

Какво представляват руните? Руните са древна келтска магическа система, която показва основните сили в природата, изобразени чрез питкограми. Според едно древноскандинавско предания руните са дар от Бог Один – така се казва и едно от най-известните методи за гадание. Според мита Один ги видял на деветия ден след като сам се забол с копие за Дървото Иггдрасил и познал велики тайни. През тези времена хората получавали знанията си от друиди-магове. Използвайки руните маговете помагали за реколтата, лекували, предсказвали. Рисунки на руни се срещат в праисторичски пещери. Руните са се използвали за предсказания, магии, като чрез руните са се призовавали природните сили. Към втори век пр.н.е. е руните са били съпоставени със звуци от езика и така се е създала “руничекса” азбука. Съществували са няколко рунически азбуки. Най известната е Германската, или Главния Футарк, получила названието си от първите шест букви F*U*TH*A*R*KV. Тя е съдържала 24 букви, които са разделени на три групи 8-фреи, 8-хагана и 8-тира. Руните били по-скоро метод за заклинания и инструмент за предсказания отколкото средство за писане. На територията на Британските острови руническата магия и писмо се появяват през пети век пр.н.е. , но те променят руните и създават собствен рунически ред. Допълвайки оригинала са се получили 28 руни (англосаксонски руни). По късно през девети век се създава още един англо санксонски “комплект” руни, които били 33 на брой. В скандинавските страни руните също са променени. Появили се седем азбуки. Често “малки” руни се наричат именно скандинавскита преработка. Всички руни си имат имена, които отразяват тяхната същност. До наши дни са достигнали имената на ранните и късните англосаксонски руни и късно средновековната “готическа” реконструкция. С въвеждането на Християнството и разпространяването на латинската азбука, руническото писмо (и магия) били потулени и забравени. Едва през петнайсти век те се “откриват” отново въпреки, че тези, които са използвали руните ревностно са се криели.